Ако Жеравна е образец на планинската, балканска, типично българска версия на възрожденската жилищна архитектура, то Пловдив е нейният полюс. В сравнително големия и пъстър по населението си град през XIX в. възниква и се утвърждава великолепен архитектурен стил, съчетаващ в себе си традициите на различни култури. На едно от тепетата се е оформил и запазил до днес цял квартал от къщи, съхранил атмосферата на времето. Те принадлежали на заможни пловдивчани.
Строени са нашироко, на няколко етажа, с богата украса. Дворовете им не са големи – градските терени и тогава били оскъдни. Но вътре са оформени многобройни просторни помещения с остъклени прозорци. Централно място заема салонът, често гледащ към улицата, обзаведен със смесица от европейски и ориенталски мебели, допълнени с български тъкани. Отвън къщите са боядисани в наситени цветове, които привличат вниманието.
Сред най-добрите образци на пловдивските къщи е тази на търговеца Аргир Коюмджиоглу, където се помещава Етнографският музей.
източник: dcnews.bg
Тази забележителна сграда е построена през 1847 г. от родопския майстор хаджи Георги Хаджийски. Простира се на 570 кв. м и се състои от жилищна част и стопанска пристройка откъм южната й страна. В двора, заобиколен от висок зид, има мраморен шадраван и кладенец.
източник: www.tourism-hotels-bulgaria.com
Богато украсената фасада гледа към двора и градината, а входът е с издаден портик, над който е разположен изнесеният напред салон на втория етаж.
Впечатляваща е и къщата-резиденция „Тракийски стан”. Историите на хиляди спасени човешки животи са запазени между стените в дома на д-р Михаил Владо. Внушителната постройка се намира на ул. „Пълдин” в Стария град и е построена в началото на 19 век в стила на ранните несиметрични къщи.
Триетажната сграда е разположена в западната част на неголям двор с отворена към него фасада. Вътрешното стълбище в дома на доктор Владо води към чардак на втория етаж, от който се открива великолепна панорамна гледка към града. Стаите са богато украсени с дърворезби, ажурни розети, дървени орнаменти на повече от 200 години и вградени в стените долапи. В някогашната приемна на прочутия пловдивски изцерител и до днес е запазен таванът, който е истинско произведение на изкуството. Флоралните орнаменти, ръчно изработени от дърво, са боядисани в оранжево, зелено, синьо и жълто. Полюлеят пък, донесен от някое от многобройните пътувания на доктор Владо по света, съчетава ковано желязо с виенско стъкло.
НОВА ИСТОРИЯ
По времето на социализма къщата е превърната в едно от култовите заведения на „Балкантурист” – „Тракийски стан”. В края на 80-те години на миналия век в сградата избухва пожар и част от къщата и двора са унищожени. Пораженията остават невъзстановени и до днес. В момента къщата е паметник на културата и си стопанисва от „Корпорация Съединение”. Тя е реставрирана, като стриктно са спазени всички детайли на оригиналния й облик. Работи като приемна, запазила името „Тракийски стан”, където гостите могат да отседнат, да пият чаша чай в „Чайната” или да хапнат в ресторанта.
По статията работи: Невена Вранчева
По материали от: Райна Гаврилова
0
Вашият коментар