През 1956 г. районът на Трихълмието /Тримонциума/ в Пловдив е обявен за архитектурно-музеен резерват, известен като „Старинен Пловдив“. До падането му под турско робство в 1364 г. той бива многократно разрушаван и наново изграждан. Едва през 18-19 век започва новият му разцвет. Пловдив постенно се превръща в първостепенен търговски център. Склоновете на Трихълмието се покриват с къщи, носещи характерните черти на Българското възраждане. Наред със стопанския развой тук кипи интензивен духовен живот. Известна е голямата роля на пловдивското българско население и на неговите първенци за извоюване на църковна независимост. Тук живеят и работят такива изтъкнати личности на културното и просветното дело като Найден Геров, Йоаким Груев, д-р Стоян Чомаков, Христо Данов. Тук се чествува за първи път делото на великите просветители Кирил и Методи. На Трихълмието са съхранени многобройни паметници, които предоставят възможност да се проследи в исторически разрез цялото минало на града: от античността, средновековието и новото време. Най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас представлява
Античният амфитеатър
издигащ се над южния вход на тунела. Театронът е разчленен на два ринга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека. Вероятно театронът е побирал от по пет до седем хиляди зрители. Сцената е била богато декорирана с фризове, корнизи, надписи, статуи. В Старинния Пловдив най-многобройни са архитектурните паметници от Възраждането. Издигат се домовете на фамилии, известни с активна стопанска и културна дейност далеч извън пределите на Османската империя. В Стария град може да се проследи цялото развитие на възрожденската жилищна архитектура след 19 век. Тук има по-стари къщи, носещи характеристиките на българската планинска къща с открит чардак, несиметричен план и с по-скромна декоративно-художествена украса. Несиметричната схема не може да задоволи напълно нарасналите изисквания на собствениците – хора, които пътуват много, познават Цариград, Венеция, Виена. На тези условия отговарят успешно пловдивската симетрична къща, така че към средата на 19 век тя се разпространява из цялата страна.В нея е салонът /хайет/, който е приемно и най-представително помещение в жилището.
Декоративното оформление на този тип къщи е особено характерно:
Стенописта е ярка, обогатена със сложни орнаментални мотиви и пейзажи с различни сюжети, интериора са декоративните ниши, т.нар. алафранги, украсени богато с букети и пейзажи. Старият Пловдив е уникален културен център от археологически обекти, музеи и галерии, старинни сгради, действащи храмове, уютни кафенета и ресторанти, учебни сгради, живописни калдъръмени улици. През 1979 г. Старият Пловдив получава европейски златен медал за опазване на паметниците от миналото.
Жълтото училище
Наречено така, заради оцветяването на фасадите му. Всъщност това е първата българска гимназия, създадена в Пловдив през 1868 г. на базата на известното епархийско училище „Св.св.Кирил и Методий“ и настанена в новата специално построена за целта сграда. Построена е от известния брациговски майстор Тодор Дамов. Днес тук се помещава фолклорния факултет на Музикалната академия в Пловдив.
Къща “ Ламартин“/ къща на Георги Мавриди /
Къщата е музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския национален поет и виден политик Алфонс дьо Ламартин, разположена в къщата на Георги Мавриди. През лятото на 1883 г. Ламартин отсяда тук за три дни и оттогава домът се свързва с неговото име. Къща Мавриди е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Построена е на стръмен терен и затова има неправилни очертания на основите и приземието, но горните два етажа са изпълнени с класическа симетрия.
Дановата къща
Изградена е върху извисена скала и гледката към нея откъм ул. “ Съборна“ е великолепна. Разположена е в красив двор, приличащ на небесна тераса. В нея е живял Христо Груев Данов – основателят на организираното българско книгоиздаване и носи името му.
Отвътре украсена с богати стенописи от медальони и растителни орнаменти, допълнени от пейзажи и портрети на древногръцки философи. Запазене е и оригинална зидана печка. Днес в къщата се помещава експозицията на отдел „Книгоиздаването в Пловдив и Пловдивския край през Възраждането“ на Историчискя музей.
Къщата на д-р Стоян Чомаков – Галерия “ Златю Бояджиев“
Д-р Стоянов Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Къща Чомаков е построена през 1858-1860 г. Откроява се с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към неокласицизма. Отвътре е богато орнаментирана с ефектани резбовани „слънца“ и други мотиви. След Освобождението наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на княз Фердинанд. От 1950 до 1980 година в сградата се помещава Детският отдел на Народната библиотека, а от 1980 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора пред главната фасада накъщата е издигнат паметник на твореца.
Градска художествена галерия / Девическата гимназия/
В представителната сграда на Пловдивската девическа гимназия днес се помещава постоянната експозиция на Градската художествена галерия. Над 300 картини, графики и скулптури показват развитието на българското изобразително изкуство от епохата на Българското възраждане до наши дни. Тук могат да се видят живописни платна на Станислав Доспевски, Николай Павлович, Георги Данчов, Антон Митов, Христо Станчов, Иван Мърквичка. Показана е евелюцията на жанровете натюрморт, пейзаж и фигурална композиция от края на ХІХ и началото на ХХ век. Обзорно е представено и творчеството на пловдивските художници от създаването на Дружеството на южнобългарските художници в 1912 г. до наши дни. Галерията е създадена през 1952 г. Постоянната и експозиция е настанена в историческата сграда на девическата гимназия.
Къщата на д-р Сотир Антониади -Старинна аптека „Хпипократ“
Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека “ Хипократ“, единствена по рода си в страната. Наредбата напомня старинноромантичния стил от времето на възрожденския Пловдив. Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти. Разпределението създава усещане за модерност и функционалност.
Исторически музей – Експозиция “ Възраждане“/ къща „Георгиади“ /
Историческият музей в Пловдив се представя с 4 големи отдела, създадени в различни години и обединени през 1993 г. Те проследяват историческото минало на Пловдив и Пловдивския край от ранноосманския период / ХV – ХVІІ в. / до съвремието 8 края на ХХ век /. Експозиция “ Българските земи през ХV – ХІХ век и епохата на Българското Възраждане“ е създадена през 1954 г. и се помещава в къщата на богатия пловдивски търговец Димитър Георгиади.
Построена е от родопския майстор хаджи Георги хаджийски през 1848 г. Експозицията представя ранноосманския период / ХV – ХVІІ в. / и сдъпротивата на местното население срещу чуждото владичество. Отделено е по-специално внимание на епохата на Възраждането. В отделни зали могат да се видят документи, лични вещи иценности, свързани с големите личности на града. Проследено е развитието на националноосвободителното движение, оглавявано от Раковски, Левски и Ботев. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис.
Хисар капия
Около крепостната порта Хисар капия през вековете се е изградил уникален архитектурно-исторически ансамбъл, един от символите на Пловдив. На това място портата съществува от дълбока древност. Под нивото на уличната настилка / калдъръма / се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от ІІ век. Сегашният вид определя доминираща средновековна препревка от ХІІ – ХІV век. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан – нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава. През Възраждането и в началото на ХХ век поратата е претърпяла нови преустройства с цел да се предпази от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на старата крепостна стена, също преустроена във височина през периода ХІІ – ХІV в. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Куюмджиоглу, която с величестветия си корпус се надвесва на д Хисар капия.На юг крепостната стена потъва в недрата на високот дворно пространство на църквата “ Св.св. Константин и Елена“. От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, обрамчен от църковните оградни зидове, фасадата на Куюмджиевата къща и главната фасада на дома на Димитър Георгиади.
Куюмджиевата къща / Етнографски музей/
Началото на музея е поставено още в далечната 1917 г. от големия етнограф и родоповед Стою шишков, но е обособен като специално изграден Регионален музей през 1952 г. Експозицията показва богатата материална и духовна култура на Пловдивския край, обхващащ исторически територията между Стара планина и Средните родопи и от горното течение на Марица до Чирпанските възвишения. Проследено е развитието на селското стопанство, занаятите и търговията. Представено е голямото разнообразие на народната култура – облекло, тъкани, шевици, музика и танци на основните етногжрафски групи в региона – рупци и тракийци. Експозицията на музея се помещава в двата жилищни етажа на една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се внашите земи- дома на пловдивския търговец Аргир Куюмджиоглу.
Посторена е през 1847 г. и тразява вкуса на богатия пловдивчанини.
Сградата е с площ 570 кв. м и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната и страна. Добре озелененият двор е с мраморен шадраван и кладенец. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери – 18,5/11 м. Просторните стоа и с изписани стени са украсени с геометрично пхрофилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани „слънца“ и елегантно извити „алафранги“. Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на камерната музика.
Балабановата къща
Къщата е емблематична за културния живот на Пловдив. В нея се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни премиери, срещи с едни от най-изявените творци на страната. Неповторимата и атмосфера е символ на грижовното отношение и любов към ценностите на изкуството и техните създатели. Тази великолепна сграда е построена в началото на ХІХ в. и се намира на ъгъл между улиците “ 4 януари“, “ Д-р Стоилов“ и “ Антраник“. Голямата порта откъм улицата и срещуположната и широка врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има 4 стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани.
Къща „Хиндлиян“ – посторена е от неизвестен майстор по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Впечатляваща е връзката със съседната Балабанова къща, което придава ансамблово родство на двете сгради.
Източник:nasamnatam.com
0
Вашият коментар