Хиндлияновият двор обединява стопански постройки, баня и маза.
Предсдтавителна е дворната фасада с централен портик, вписан навътре. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към три големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята и стълбище към втория етаж. Това е една от най-богато украсените пловдивски къщи. Чирпанските майстори декоратори Моко и Мавруди са работили повече от шест месеца върху изписването на всички стени отвътре и отвън с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки,натюрморти и пейзажни композиции. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. По стените са изрисувани красиви наивистични пйзажи от Цариград, Венеция,Стокхолми др. градове. В северната част на сградата е маазата/ домашното хранилище за ценности/, здраво укрепена с тежки железни врати и дебели решетки на прозорците. Къщата е обдаведена с оригинална старинна мебелировка и е едно истинско бижу в колекцията от възрожденски къщи на Стария град.
Прогимнозия „Гео Милев” – намира се точно на южният вход на Стария град построена е с даренията на Маразлията през 1900 г.
Къщата на Хаджи Власаки Чокаджията – построена в края на 18 век.
Къщата на Артин Гидиков – построена през 1848 г.
Къщата на Георги Хаджи Николаиди – построена през 1868 г.
Къщата на Стойчо Пенчен /Комитата/ – построена в края на 19 в.
Къщата на Георги Данчов – построена в края на 18 век.
Къщата на Георги Павлити – построена през 1850 г.
„В тази сграда от септември 1881 г. до ноември 1883 г. е учителствал водният български възрожденец, писател, общественик и публицист П.Р. Славейков”
Дома на учителя.
Къщата на Киркор Месробович – построена през 1846 г.
Къщата на Артин Гидиков – построена през 1850 г.
Къщата на доктор Константин Стоилов – построена в средата на 19 в. „В тази къща е роден Константин Стоилов – министър председател на България от 1894 – 1899 г.”
Къщата на Иван Фурнаджиев – построена в края на 18 век. 
Къща “ Недкович“- този забележителен възрожденски дом е построен през 1863 г. изцяло в стила на европейския класицизъм. Но някои чужди изследователи не без основание оприличават сградата с италианско палацо от епохата на Ренесанса. Негов собственик е известният търговец и възрожденски общественик Никола Недкович. Фасадата на къщата е богато декорирана с тържествен четириколонен портик с кръгли арки. Най-забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени. В стаите към двора са изобпразени пейзажи с изгледи от различни европейски тградове. Днес къщата на Недкович е обзаведена като експозиция “ Старинен градски тип“, представяща вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от ХІХ век. Изложени са мебели и вещи на фамилия Недкович.
Къщата на Филибос Нишинян – построена в средата на 19 в.
Къщата на Никола Недкович – построена през 1863 г.
Скобелевата къща – построена през 1860 г. от Костадин Кафтанджията, виден българин от Стара Загора. След Освобождението до смъртта си тук живее майката на ген. Михаил Скобелев – Олга Скобелева (1823-1880), известна с благотворителната си дейност в помощ на пострадалото от турските погроми българско население в Южна България по време на Априлското въстание и Освободителната война. Заради големите и грижи за сираците от Тракия благодарното българско население с признателност я нарича Скобелева майка. Днес на лобното й място край Цариградското шосе е изграден мемориален парк. През 2003 г. в Скобелевата къща е уредена постоянна експозиция, посветена на творчеството на известния пловдивски художник Георги Божилв – Слона (1935-2001). Калканната стена откъм ул.”Съборна” е украсена с възпоменателно пано, живопис и мозайка по проект на Димитър Киров, в памет на Георги Божилов – Слона. 
Къщата на Ритора – построена в средата на 19 в.
Слънчевият часовник на площад Джумаята – точен и до днес.На територията на Стария град се намират 9 църкви:
Църквата „Св. Константин и Елена“ – най-древният православен храм на Пловдив Разположена е върху руините на античната крепост в Стария град, досами Хисаркапия.Християнско светилище на това място е имало още в началото на IV век. Първоначално било посветено на Севериан и Мемнос, обезглавени тук през 304 г. заради християнската си вяра заедно с 36 пловдивски мъченици. След края на гоненията и признаването на християнството в 313 г. от св. император Константин Велики църквата започва да носи неговото име и това на майка му. През 1830 година кирпичените стени на храма са в руини. Това наложило събарянето му и построяването на нов. За целта тогавашният църковен предстоятел Тодор Моравенов, виден абаджия, родом от Копривщица, събрал и предоставил 200 хиляди гроша. Новопостроената църква била една от най-големите за времето си 26 на 18 метра, при височина 8 метра. Новост бил разположеният над входа й вътрешен балкон, предназначен за женско отделение. До него дамите са се качвали по двете богато изрисувани външни стълби. По онова време, за да не смущават мъжката половина, в храмоветеженитеса се молелив изолирани сектори.Уникален за Пловдив е и изработеният във Виена от българския майстор Йоан Пашкула иконостас. Резбата му е изцяло в бароков стил, а покритието от полихром и злато. Целият първи ред олтарни икони пък са изрисувани от известния български иконописец Захари Зограф, който от 1836 до 1840 г. е живял и работил под тепетата. Негово дело са храмовата икона „Св Константин и Елена“, както и „Св. Богородица с младенеца“, „Иисус Христос Вседържител“, „Св. Иоан Кръстител“ и др.
Арменски апостолически православен храм “Сурп Кеворк” – Църквата “Сурп Кеворк” първоначално е била Източно православна, посветена на Св. Георги Победоносец. През 1149 в двора на църквата с почести е бил погребан знатния епископ Алвизиус от Арас, изпратен със специална мисия от френския крал Луи VII в двора на Византиския император Мануел I Комнин в Константинопол по време на Втория Кръстоносен поход (1143 – 1180). Още през 1767 тази църква е била преотстъпена на Пловдивската Арменска Епархия. Това е единствената църква със странични отделения освен централния кораб: Едно за жените и друго за мъжете. Към църквата е бил построен параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си вид.
Катедралната църква“Св. Богородица” – Построена през 1844 в Пловдив, била сцена на основните събития. Цялата коледна литургия на 25 декември 1859 г. била отслужена на български и това е за първи път не само в Пловдив, но и в България. На 10 януари 1860 г. Пловдивският митрополит Паисий отслужил меса на български, което било нечувана дързост. След месата Паисий официално оповестил, че неговото паство се отрича от Гръцкия патриарх и че той остава с паството си. Избухва безпрецедентен скандал; Пловдив става най-радикалният център на църковните борби. Създаден е църковен съвет, който поема религиозните въпроси. По негова инициатива на 30 април 1861 г. е проведен първият църковно-народен събор, на който освен 60 свещеници участват и 200 миряни. Изпратена е делегация до Високата порта с официални искания за църковна независимост. Съборът става традиционен и се провежда всяка година в Пловдивската епархия. През 1870 г. Високата порта официално признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация. Преди това българите били поставяни под общия знаменател “християни”. Така за първи път са очертани етническите граници на България. 
Църквата „Света Неделя” – построена през 1832 г.
Главен метрополски храм „Света Марина“ – многократно разрушаван и съзиждан. Пловдивската епархия и нейното църковно управление в лицето на Пловдивската православна митрополия възникват в самото начало на нашата ера с евангелизаторската дейност на светия апостол Ерм в Тракия, пратеник на апостол Павел. В сегашният си вид църквата е построена през 1856 г. 
„Свети Лудвиг“ е римокатолически църковен храм най-големият католически храм в България. Патрон на църквата е Луи IX. Храмът е построен през 50-те години на 19 век. Тук през 1861 е монтиран първият в България орган, който по-късно е заменен с по-голям. През 1931 стихиен пожар силно поврежда храма и унищожава органа. След пожара, в който изгаря дърворезбения таван на средния кораб на катедралата, цялата църква “Свети Лудвиг” е преустроена.
Изписана е от художника Кръстьо Стаматов. Настоящата неокласическа фасада е дело на архитект Камен Петков. На 8 май 1932 година катедралата “Свети Лудвиг” е отново осветена. Камбанарията и изградена през 1898 и е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Камбаните са подарък от папа Лъв XIII. През 1991 е монтиран нов тръбен орган с 12 регистъра. В дясната част на катедралата се намира надгробието на българската княгиня Мария Луиза – първа съпруга на Фердинанд ,майка на Борис III и баба на Симеон II Сакскобургготски. Княгиня Мария Луиза била дълбоко свързана с Пловдив и често отсядала в града с благотворителни мисии.Княгинята,италианка по произход,била изключително вярваща и поддържала силна духовна връзка с Римокатолическата църква,нейн кръстник бил самият папа Пий IX и при посещенията си в града била чест гост на пловдивския епископ.Мария Луиза умира на 31.01.1899 год. от простуда малко след раждането на четвъртото си дете – принцеса Надежда.Нейният саркофаг е дело на известния италиански скулптор проф.Джентиле и под него са изписани последните й думи към Фердинанд: „Умирам,но от небето ще бдя над Вас,над децата ни и над България“. Архитектурният стил на катедралата е барок. Фасадата е подчертано представителна,изградена е с класицистични и барокови елементи – с множество статуи,полуколони и декоративни орнаменти. 
Църквата „Свети Димитър” – построена през 1838 г.
Църквата „Свети Никола” – построена през 1835 г. 
Църквата „Света Петка – Стара” – построена през 1836 г.
Това е само една малка часто от Старинен Пловдив приютил в себе си около 400 възрожденски къщи.
Източник:nasamnatam.com
0
Вашият коментар